Адът – това са другите

Posted: 09/10/2013 by Milko D. Georgiev

Наблюдавайки виртуално и за съжаление много от далеч вчерашните събития попаднах на една фраза, която би трябвало да изчерпва цялостното усещане за абсурда, в който битува България в момента. Цитатът е на журналиста и редактор в Капитал Ани Коджаиванова: “Няма невинни. Един народ, един електорат, едно падение”.

Задавали ли сте си въпроса “каква е моята вина?”

Вината, за това което се случва е на всички нас. Няма невинни. Ние постигнахме това с безразличие, с приемане на изкривената реалност за норма, с банализиране на злото. Тук ни доведе липсата на всякакви демократични рефлекси, на здраво общество, готово да отстоява свободата си и най-вече на това, че се провалихме във фундаменталната задача да реформираме не само икономиката си, но и себе си. Наивно и по детски ние изиграхме тяхната игра по техните правила.

Errare humanum est perseverare autem diabolicum

Способността да се рационализира морално оспоримо решение е част от когнитивния ни модел. Ние вечно балансираме между желанието ни да можем да се гледаме в огледалото (и да се приемаме за добри хора) и желанието ни да се възползваме от нечестност, от непочтеност. И макар привидно тези две наши страни са несъвместими, способността ни да рационализираме (да си търсим оправдание) ни помага често да ги съвместяваме. Това е тезата, която може да видите по-долу във видеото на RSA Animate по-долу. Последните събития и месеци ежедневно ми напомнят за тази теза. Много хора, които уважавах заеха силно обтекаеми от морална гледна точка позиции. Други явно показаха предпочитания към модела, в който биха желали да битуват. Трети застанаха на може би най- морално укоримата позиция – тази на безразличието. И изобщо живеем във време разделно, в което ясно проличават принципите, които ни движат.

В пиесата си “При закрити врати” Жан-Пол Сартър слага в устата на своя герой репликата “Адът – това са другите”. В Ада няма нужда от казани и дяволи. Просто грешниците са осъдени да живеят с други грешници, да бъдат съдени, ненавиждани, неразбрани и отхвърлени от другите. Звучи ли ви познато? А има ли ад? Или ние сами си го създадохме…

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

X