За Летищата и Хората

Posted: 12/03/2014 by Milko D. Georgiev

Един от често срещаните коментари, който чувам по адрес на моите писания е, че съм пристрастен. Или по-скоро негативно настроен към българската реалност и тенденциозно я изкривявам и рисувам в мрачни краски. Дали е така или не ще оставя изцяло на вашата лична преценка. Въпреки, че никога не съм търсил с фенер поводи за критика, те обикновено имат свойството да ми се набиват сами в очите по особено болезнен начин.

Отново съм на път и отново наблюдавам летищата и хората на тях. Но за да не бъда за пореден път обвинен в тенденциозност, в този кратък текст ще разкажа две случки. Едната ми се случи в петък, докато се прибирах от Лион през Мюнхен. На втората станах свидетел преди по-малко днес на обед, на летище Враждебна, известно също така като София.

Първата случка успя да ме извади сериозно от равновесие не толкова със сериозността си, колкото защото не съответстваше на разбирането ми за германската ефективност. А историята е банална – след излитане на време от Лион, самолетът ми за Мюнхен се забави около 20 мин, обикаляйки във въздуха заради натоварено движение. Времето ми за прекачване изначално беше сравнително ограничено – 55 минути – което за летище като Мюнхен като цяло не е проблем. Но с допълнителното закъснение нещата започнаха още във въздуха, да изглеждат притеснителни. Перспективата да прекарам петък вечер и нощ в летищен хотел не ме блазнеше, затова още с кацането хукнах бързо към прехода между терминалите G и H (Шенген и не-Шенген). За съжаление още щом приближих паспортната проверка си дадох сметка, че има сериозен проблем – на общо 8 гишета имаше вероятно над 100 чакащи души.
Рядко си го позволявам, защото рядко ми се налага, но без да се замисля извадих златната Star Alliance карта и се запътих към т.н. Fast Track. Това са две допълнителни гишета, които са обикновено за бизнес и първа класа, както и за притежатели на златните карти на Star Alliance. За мой ужас работеше само едно гише, което логично беше за “All Passports”.

Нямам нищо против притежателите на паспорти от държави извън ЕС и това не е проява на някаква дискриминация от моя страна. Здравата логика обаче казва, че всеки един гражданин на държава извън ЕС преминава значително по-дълга проверка, защото излиза от ЕС и от Шенген. Това логично бави всички останали.

На гишето имаше опашка от около 20 души. Ядосано подметнах на служителката на Луфтханза риторичния въпрос „защо го наричате fast track, след като на него има само един служител?“, в следствие на което получих равнодушно присвиване на рамене от нейна страна. Примирено се наредих на опашката, броейки минутите. Пет минути по късно към гишето се приближи наземна стюардеса на Луфтханза, която ескортираше група от 6 азиатеца. Без да се извини, без даже да се обърне към опашката, тя пререди цялата опашка и прекара един по един всички от групата си. Това допълнително ме забави с още около 8 минути. Мисля, че яростта ми струеше на талази, защото когато дойде моя ред, полицейския служител много внимателно разгледа паспорта ми. Постарах се да не кажа какво мисля и след като си го получих обратно се запътих на бегом към гейта си. След около 300 м. спринт до гейт H39, в крайна сметка пристигнах малко по-малко от 10 минути преди полета. И тъй като не бях единствения забавил се от прекачване, след изчакване на всички останали другари по нещастие в рейса към самолета, полетът ни логично излетя с над 30 минути закъснение.

Поуката от тази история е обаче в друго. Още докато бях на опашката за паспортната проверка, и бидейки изключително фрустриран написах туит адресиран до акаунта на летището в Мюнхен. От опит знаех, че четат внимателно всичко адресирано до тях и реагират незабавно. Не сбърках и по-малко от 5 минути след това получих съобщение, че много съжаляват за причиненото неудобство и ме молят да опиша неприятната ми случка в мейл. Направих го още преди да излетим, а отговор, че оплакването ми е регистрирано получих и прочетох малко по-късно, когато кацнах в София. В интерес на истината все още нямам официален отговор на оплакването, но смятам да изискам такава информация в началото на следващата седмица ако все още нямам такъв.

Случката на летище Враждебна беше далеч по-дребна, поне на пръв поглед, но показателна. И за да не ме обвини някой в пристрастие, преди да я опиша, бих искал да подчертая два положителни факта, които забелязах днес. Преди всичко от стаята на Митниците между проверката за сигурност и паспортния контрол вече не миришеше на цигари. Горещо се надявам това да не е временно явление и обещавам тържествено, че ще отбелязвам надлежно всяко нарушение. Второто положително нещо днес беше, че отново попаднах на любезния възрастен господин, който проверява бордните карти на входа на зоната за сигурност на летището. Много сърдечно и усмихнато ми пожела лек полет и успешен ден. Дребен, но толкова съществен детайл…

За сметка на това отново бях потресен от служителите на проверката за сигурност, в частност от поведението на една едра, чернокоса сравнително млада дама с чуплива коса. Пред мен на опашката имаше трима младежи от видимо близкоизточен произход и с британски паспорти. Тези от вас, които са работили или живели в близкия изток вероятно са забелязали, че социално приемливото поведение там е различно, а жителите му като цяло са по-емоционални. Е, в контекста на това за мен не беше нито учудващо нито неприятно, че те бяха една идея по-шумни и ръкомахащи, като същевременно в никакъв случай не са преминавали рамките на приличието.

Това им поведение явно някак си подразни гореспоменатата дама, която въпреки, че нямаше отношение към проверката им (и тримата бяха мъже), зад гърба ми си позволи следния коментар (*простете нецензурния израз, цитирам буквално*):

“К‘во сте се развикали като на пазар бе? Това е летище! *Д__ба* майка ви ц… (на очевидната започната дума, която следваше тя се спря)”

След това, явно усетила се, че я погледнах с огромна учуда, тя се отдалечи, докато говореше с друг свой колега за дежурства и отпуски.

Ще ви призная, че малодушно се отказах от идеята да извикам началника ѝ на секундата. Просто защото щеше да е моята дума срещу нейната и нищо повече.
Ще ви спестя нравоученията. Нямам какво да добавя повече. Враждебна.

А, да. Следващия път, когато ви/ни скъсат трътката от проверки, защото сте българин, ви моля да се сетите за тази случка.

Dixi.

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

X