Стереотипът като психотерапия

Posted: 05/05/2015 by Milko D. Georgiev

Англичаните са двулични. Немците са студени. Французите – арогантни. Италианците пък са мързеливи. Този списък може да бъде удължаван до безкрайност. Сякаш животът ни е изтъкан от тях, стереотипите.

В действителност, човешкият мозък е програмиран да ги използва, защото те му спестяват ценно време за обработка. В еволюционно отношения не е изключено те да са изиграли съществена роля в оцеляването ни. Никой не е защитен от тях, даже когато осъзнава деструктивната им сила.

От близо година живеем във Великобритания, в едно малко китно градче в Южна Англия. В един от първите ми дни тук, една ранна утрин със децата тръгнахме пеша към близкото училище, за да видим колко и какъв е пътя до там. Беше неделя, някъде към 8 сутринта. По пътя се разминахме с възрастен господин, разхождащ куче. Щом ни забеляза ни се усмихна, а когато се разминахме ни поздрави и пожела хубав ден. После съпругата ми често го засичала сутрин с кучето и всеки път са се поздравявали усмихнато и разменяли по няколко думи.

Предпочитам това „двуличие“ пред злобното сумтене на съседите ми в България. За десет години живот в апартамента си в София успях да водя някакъв диалог единствено с две семейства от целия вход с 27 апартамента. Повечето ми поздрави увисваха във въздуха, в най-добрия случай в неловко мълчание.

Нямам намерение да ви убеждавам в разликите „тука-там“. Но това, което много ме забавлява напоследък е ползването на стереотипите като психотерапия. Учудваща е разликата спрямо България, която наблюдавам, с която много от новите ми познати подхождат към това от къде идвам. Повечето започват да разпитват – за храната, за виното, за времето. Понякога попадат и такива, които не са с особено добро начално мнение, разбира се – наскоро един холандец държеше да ми направи комплимент, че вероятно с моите знания, опит и езици не е било кой знае колко трудно да се измъкна от България. И въпреки, че не беше казано с лошо чувство, все пак ме жегна – сякаш бях избягал от концлагер. Но в общата част хората се стараят да не показват предубеждения. Имат ги, често е видно, но осъзнават, че това е социално неприемливо. И много се стряскат, ако намекнеш и малко, че имат такива.

Същевременно в задочните ми българоезични онлайн- диалози с хора, които не са ми особено близки наблюдавам добре изградени, устойчиви стереотипи. За Англия те са основно за гадното време (което освен, че е силно променливо с нищо реално не ме дразни), гадната храна (на по-малко от 5 минути с кола от нас е ресторант с 3 звезди на Мишелин от 15 години) и ислямизация (по данни на самите британци 4% средно за Великобритания и 5% в частност за Англия). А няма да подхващам темата за имигрантите и техния образ в родното psyche, защото темата е безгранична и монотонна.

Наскоро, четейки за масовата ксенофобска вълна, заляла Русия, попаднах на едно много добро определение за руския патриотизъм, което мисля описва отлично и масовите български стереотипи – гордост от неща, за които нямат никакви заслуги, страх от хора, които никога не са виждали и омраза към неща, които никога не са имали. С две думи – психотерапия на дисонанса.

Между другото, единственият стереотип, с който се съгласих беше, че кафето тук е отвратително. Но за него пък си имам италианска кафе-машина в къщи.

Stereotype: A widely held but fixed and oversimplified image or idea of a particular type of person or thing (Oxford Dictionary)

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

X