Направи си сам Home Automation

Posted: 05/11/2017 by Milko D. Georgiev

Първият ми спомен за домашна автоматика е от ранното ми детство. С родителите си живеехме в малко градче, близо до обогатителната фабрика, в която баща ми работеше. Баща ми се стараеше много да ми създаде някакви забавления и един ден ми сглоби първата домашна автоматизация – система от въжета и макари, които отваряха вратата – закачена за една здрава пружина – на стаята ми. Въжето стигаше до леглото ми и аз карах родителите ми да идват и чукат на вратата за да им я отварям дистанционно от там.

Както и друг път съм споменавал в този блог, разликата между малките и големите момчета е единствено в цената на играчките им. Такa, пораснал. преди няколко години се запалих по home automation. Което само по себе си е понятие с много разплути граници. Но ми харесваше ми идеята за сензори, които следят параметри като температура, влажност, светлина, присъствие – и променят поведението на къщата спрямо промяната на средата. До преди 4-5 години това беше основно привилегия на много скъпи, единични инсталации, които само много заможни хора можеха да си позволят.

 

Първи стъпки

През 2014 попаднах на проект търсещ финансиране през Kickstarter на фирмата Securify – домашен рутер, който поддържаше Zigbee и Z-Wave стандартите, предназначени за устройства за домашна автоматизация. Няколко месеца след това получих устройството заедно с два датчика за наводнение.

Малко след това проектът започна леко да буксува, мобилното приложение на Almond дълго време не предлагаше нотификации, което правеше цялата инсталация леко безсмислена, а недостатъците на самия рутер бяха достатъчни да се откажа от него и продам малко по-късно.

По-сериозните ми инвестиции в home automation (HA) започнаха след като се преместихме да живеем в къща. Първото предизвикателство, с което се сблъсках беше как да контролирам отоплението без да плащам безумни сметки за газ. В това време на пазара на интелигентни термостати доминираше почти изцяло Nest, още преди да бъдат купени от Google. По абсолютно нелогични и емоционални причини аз не харесвах (и все още не харесвам) Nest. Вниманието ми привлече една германска компания – Tado.

Бяха тъкмо пуснали на пазара продукт, основно предназначен за европейския пазар. И макар дизайнът му да е далеч от Сай-Фай-Стар-Трек-Джони-Айв-ския Nest, аз реших да заложа на него. Отвъд анти-мейнстрим мотивацията ми, причината да го направя беше, че Tado предлагаха наемане на оборудването плюс инсталация и гаранция, нещо което за наемател като мен беше много важно.

Tado термостатът се оказа много добро попадение. Приложението му играе роля на presence detector/geofencing, изключващ парното и топленето на водата в бойлера, когато не сме в къщи, позволява създаването на множество графици за затопляне, а системата следи и външната температура за да предвиди колко бързо може да затопли къщата сутрин или когато се връщате от някъде.

Фазата на младежкия ентусиазъм

Апетитът идва заедно с яденето. Следващия проблем, с който се сблъсках беше влажността. Дъжделива Англия не се отразява добре на къщите, като често срещано явление е мухълът, който от своя страна е изключително вреден за здравето. Решението е обезвлажнител (кондензатор), който от своя страна консумира между 1 и 2 киловата. Докато единия от обезвлажнителите ми имаше датчик за влажност и се изключваше, когато тя падаше под 60%, другия беше само със смяна режими на вентилацията и работеше докато е включен.
Следващата ми задача беше да реша как да той да се включва и изключва във функция на влажността. И за целта реших да възродя старата си страст към HA. След сравняване на наличните стандарти за комуникация реших да заложа на Z-Wave, основно заради широкия избор на датчици. Логично възникна въпросът за HA controller. Отново мейнстрийм, по това време на пазара доминираха две решения – Wink и SmartThings, купени малко преди това от Samsung. Недолюбването ми на тези две решения беше с много просто обяснение – и двете бяха cloud – базирани и всяко прекъсване на свързаността с интернет изключваше всички логики, които са заложени в тях.
В криза на неоправдан творчески ентусиазъм, вниманието ми се насочи към open source проекта Home Assistant. Малко след това, въоръжен с един Raspberry Pi 3, Aeon Z-Stick Gen5 и много търпение започна моята епопея на самоделния home automation.

Сам по себе си проектът Home Assistant е великолепен пример на това колко креативно е open source обществото. Изцяло развиван от общонст от ентусиасти, проектът има впечатляващ списък със съвместимости, интеграции и примери. За съжаление за всеки само частично изкушен от системното администриране и Линукс, този опит, макар и много педагогически правилен ми костваше неистово количество нерви и безсънни нощи. От проблеми с криптографски модули и зависимости през прекомпилиране на Z-Wave драйвъра, до писането на дълги YAML скриптове за управления на логиките – всичко това в крайна сметка се оказа ужасно голяма инвестиция на време за нещо с минимална добавена стойност – управлението на един Z-Wave контакт на GreenWave Systems (пълен боклук, горещо препоръчвам да стоите далеч от продуктите на тази фирма) и един 6-in-1 датчик на Aeon.

 

Но в крайна сметка зрънцето беше посято и с плановете ни за местене в собствена къща започнах планирането на системата, която понастоящем имам. За нея ще пиша следващия път, stay tuned…

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

X