Направи си сам Home Automation II – ходене по мъките

Posted: 06/11/2017 by Milko D. Georgiev

В първите месеци на тази година стана ясно, че ще се местим отново, този път в собствена къща. Това в голяма степен промени цялостния подход към задачата за домашната автоматизация, като обхватът включваше не само отоплението и влажността, но и безопасността на къщата (по-известна в България под името СОТ), и не на последно място осветлението.

Мрежата

В предишната ни къща един от основните проблеми – както за HA, така и за обикновената wifi свързаност бяха масивните каменни стени в различните части на първия етаж, които водеха до изключително затихване, както в 2.4 така и и в 5 GHz диапазон. Въпреки че този проблем не е толкова критичен в новото строителство, където голяма част от стените са комбинация на гипсокартон и газобетонови блокове, въпросът за мрежата беше първия, който ми се налагаше да реша, в частност в контекста на по-дългосрочна инвестиция. Не по-малко важно беше как ще структурирам мрежата и комуникациите между устройствата с оглед тяхното обезопасяване.

 

След като се изясни, че е възможно да бъде осигурено, макар и ограничено структурно окабеляване с Cat5e кабел (за съжаление не успях да се преборя за Cat6, строителят не го беше специфицирал и сертифицирал) започнах да рисувам структурата на мрежата.

 

Без да влизам в подробности как е структурирана мрежата ми от съображения за сигурност, ще спомена, че предварителните допускания изискваха няколко основни момента:

  • наличие на външни камери за охрана
  • камерите да са Ethernet/PoE
  • устройствата, в които имам ниско доверие (на практика всички IoT устройства) да са в отделен, изолиран VLAN
  • Наличието на NAS и NVR
  • Отделни мрежи за обитателите, децата и гостите на къщата с отделни правила за сигурност и изолация между тях.

Вероятно звучи много параноично и прекалено, но това беше (и все още е) вътрешното ми усещане за правилния подход в изграждането на една домашна мрежа. Но ще се радвам да дискутирам доколко това е бил правилния подход, така че не се свенете да коментирате или под статията, или в постовете във Фейсбук.

Изборът на Home Automation контролер

Следващия въпрос беше как да бъде решена системата за охрана на къщата. Пътищата, които разглеждах бяха следните:

  • независима, професионална система, но без външно мониториране (тъй като това са ненужно скъпи услуги и изискват особена организация с т.н. designated keyholders, която е проблемна ако не си познаваш добре съседите)
  • DIY система от класата на Yale с минимална интеграция и смарт- функционалност
  • Система базирана на Home Automation и ползваща налични датчици за присъствие, които се използват и за други автоматики в къщата

Важен момент във взимането на решението ми беше фактът, че още предната къща бях започнал да използвам една базирана на силно модифициран Zigbee стандарт система от датчици за врати и прозорци, която работеше горе-долу прилично. Към това се прибавиха и лошите коментари за системи като Yale, които за мой ужас се оказа, че използват като система за нотификация push нотификациите на Chrome под Android, както и абсолютната липса на интеграция в повечето DIY системи с каквато да е външна система, включително и IFTTT. В крайна сметка взех решение да направя начален компромис и да се спра на базирани на Z-Wave (и Zigbee) датчици, управлявани от един централен контролер.

И тук дойде моментът на истината – какъв да бъде HA контролера, който да направя център на два важни процеса – автоматизация и охрана.

В предишния си пост накратко споменах за проблемите, които имах с Home Assistant. Платформата не е никак лоша, но ме притесняваше, че нивото ми на познания по системно администриране е твърде ниско за да мога да осигуря стабилна работа на тази инсталация. Отделно трябваше да мисля и за система за мониториране на този сървър, тъй като Raspberry Pi няма особено видими индикации дали работи или не. Накратко – отхвърлих тази идея.

За кратко на радара ми беше “Мерцедесът” на HA контролерите – HomeSeer.

Повечето клиенти на тази марка изглеждат фанатично предани, но като се има предвид цената (между 600 и 1200 USD) в мен възникна съмнение дали не е просто, защото не искат да си признаят колко са се минали да платят такива пари.

Следващия кандидат беше един английски стартъп – Ncube.

Платформата отговаряше на повечето ми изисквания – беше с офлайн логика, поддържаща Z-Wave и широк списък на производители на устройства по стандарта, имаше интеграция с немалко устройства и не на последно място имаше преимуществото да бъде свързано с Еthernet, а не wifi. Процесът на инсталация на устройствата беше лесен – през мобилно приложение, a самото приложение играеше също така роля на presence/geofencing. Основната причина, поради която не бързах да купя устройството беше, че не намирах никъде достатъчно сериозни ревюта на решението. Също така ми беше странно, че никъде не намерих и общност на потребители или разработчици. След известно наблюдение на платформата си дадох сметка, че съществува сериозна вероятност те да изчезнат от хоризонта при първия по-сериозен проблем с клиенти, кеш-флоу, инвеститори или и трите.

И тогава, съвсем случайно попаднах на ревю на настоящето ми устройство.

Но за него – следващия път.

No Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

X